Автентичният текст на Ангорския договор (Държавен вестник, година
XLVIII, София, вторник, 17 август 1926 година).
1
М-ство на външнитѣ работи и на изповѣданията
УКАЗЪ No 3
НИЕ БОРИСЪ III
СЪ БОЖИЯ МИЛОСТЬ И НАРОДНАТА ВОЛЯ
ЦАРЬ НА БЪЛГАРИТѢ
Обявяваме на всички Наши вѣрноподаници, че XXI-
то обикновено Народно събрание, през третата му ре-
довна сесия, въ 95-то заседание, държано на 27 май 1926
год., гласува и прие,
Ние утвърдихме и утвърдяваме спогодбитѣ между
България и Турция, подписани въ Ангора на 18 октомв-
рий 1925 год., а именно:
Договоръ за приятелство
между
България и Турция.
България,
отъ една страна,
и
Турция,
отъ друга страна,
еднакво и искрено желающи да установятъ и да
затвърдятъ връзкитѣ на искрено приятелство между
Царство България и Турската Република, и проникна-
ти отъ еднаквото убеждение, че отношенията между
дветѣ Държави, веднъжъ установени, ще послужатъ
за преуспѣването и благосъстоянието на тѣхнитѣ рес-
пективни нации, решиха да сключатъ единъ договоръ
за приятелство и за тази цель назначиха за свои пълно-
мощници както следва:
Негово Величество Царя на Българитѣ: Господинъ
Симеонъ Радевъ, Извънреденъ Пратеникъ и Пълно-
2
мощенъ Министръ на България въ Вашингтонъ, и Пред-
седателя на Турската Република: Тевфикъ Кямилъ
Бей, Държавенъ Подсекретарь на Министерството на
Външнитѣ Работи въ Ангора;
Които, следъ като си съобщиха пълномощията,
намѣрени въ добра и надлежна форма, се съгласиха
върху следнитѣ разпореждания:
Членъ 1.
Ще сѫществува ненакърняемъ миръ и искрено и вѣч-
но приятелство между Царство България и Турската
Република.
Членъ 2.
Високитѣ Договорящи Страни сѫ съгласни да
установятъ дипломатическитѣ отношения между
дветѣ Държави съобразно съ принципитѣ на междуна-
родното право; Тѣ се съгласяватъ щото дипломатичес-
китѣ Представители на всѣка отъ тѣхъ, при условие на
взаимность, да се ползуватъ въ територията на другата
съ третирането, осветено отъ общитѣ принципи на
международното право.
Членъ 3.
Високитѣ Договорящи Страни сѫ съгласни да склю-
чатъ една Търговска Конвенция, една Конвенция за ус-
тановяване и единъ Договоръ за арбитражъ.
Членъ 4.
Настоящият договоръ ще бѫде ратифициранъ и
ратификациитѣ ще бѫдатъ размѣненн въ Ангора по
възможность по-скоро. Той ще влѣзе въ сила на петна-
десетия день следъ размѣната на ратификациитѣ.
3
Членъ 5.
Протоколътъ, приложенъ къмъ настоящия Дого-
воръ, съставлява нераздѣлна часть отъ него.
Въ удостовѣрение на което, респективнитѣ пълно-
мощници подписаха настоящия договоръ и сложиха
върху него печатитѣ си.
Изготвенъ въ Ангора, въ двоенъ екземпляръ, на 18
октомврий 1925 година.
(п.) Симеонъ Радевъ.
(п.) Тевфикъ Кямилъ.
Протоколъ
приложенъ къмъ Договора за приятелство,
подписанъ между България и Турция.
А.
Дветѣ Правителства се задължаватъ помежду си
да осигурятъ, респективно, на мюсюлманскитѣ мал-
цинства въ България, ползуването отъ всички раз-
пореждания за покровителството на малцинствата,
уговорени въ Ньойския договоръ, и на българскитѣ
малцинства въ Турция — отъ разпорежданията за пок-
ровителството на малцинствата, уговорени въ Лозанс-
кия договоръ.
България признава на Турция и Турция признава
на България всичкитѣ права относно клаузитѣ за мал-
цинствата, дадени на Силитѣ, подписали Ньойския и
Лозанския договори.
Забележка. Считатъ се като принадлежащи къмъ българското
малцинство турскитѣ подданици отъ християнско вѣроизповѣда-
ние, чийто матеренъ езикъ е българскиятъ.
4
Б.
Турското Правителство признава качеството на бъл-
гарски подданици на всички българи, родени върху
територията на Турция отъ 1912 год., които, следъ като
сѫ се изселили въ България до подписването на настоя-
щия протоколъ, сѫ придобили българското подданст-
во възъ основа на вѫтрешното законодателство въ сила
въ Царството.
Българското правителство признава качеството на
турски подданици на всички мюсюлмани, родени въ
границитѣ на България отъ 1912 год., които, следъ като
сѫ се изселили въ Турция до подписването на насто-
ящия протоколъ, сѫ придобили турското поданство
възъ основа на вѫтрешното законодателство въ сила въ
Републиката.
Омѫженитѣ жени ще следватъ подданството на
своитѣ съпрузи, а децата, на възрасть по-малко отъ 18
години, това на бащитѣ имъ.
Разбира се, че турскитѣ и български подданици отъ
дветѣ горепоменати категории запазватъ правата на
собственность върху имотитѣ си, находящи се респек-
тивно въ България и Турция, освенъ категориитѣ, поме-
нати въ чл. В.
Ако нѣкои българи, родени върху европейската
територия на Турция, изключая Цариградъ, които,
следъ като сѫ се изселили въ България, биха поискали
да се установятъ отново въ горепоменатата територия,
Турското Правителство си запазва пълна свобода да
даде или да откаже за всѣки отдѣленъ случай своето
съгласие.
Българското Правителство си запазва точно сѫщо-
то право по отношение на мюсюлманитѣ, родени
въ присъединенитѣ къмъ България презъ 1913 год.
окрѫзи и изселили се въ Турция, въ случай, че тѣ биха
желали да се установятъ отново въ горепоменатата
територия.
5
Забележка. За целитѣ на настоящия протоколъ, подъ думата
Цариградъ, се разбиратъ административнитѣ подраздѣления на
Префектурата подъ това име, тъй както тѣ сѫ опредѣлени съ зако-
на отъ 1912 г.
В.
Недвижимитѣ имоти, отъ какъвто и да е видъ, при-
надлежащи на българитѣ отъ европейската територия
на Турската Република, съ изключение на Цариградъ,
които сѫ се изселили въ България следъ 5/18 октомв-
рий 1912 г. до подписването на настоящия Протоколъ,
както и недвижимитѣ имоти, отъ какъвто и да е видъ,
принадлежащи на мюсюлманитѣ отъ териториитѣ на
Отоманската империя, откѫснати вследствие на бал-
канската война, които сѫ се изселили въ Турция следъ
5/18 октомврий 1912 год. до подписването на настоя-
щия Протоколъ, ще останатъ собственность на държа-
вата, въ чиято територия тѣ се намиратъ.
Г.
Недвижимитѣ имоти, отъ какъвто и да е видъ, нахо-
дящи се въ България и принадлежащи на турски пода-
ници, или находящи се въ Турция и принадлежащи
на български подданици, които оставатъ извънъ при-
ложението на предидущия членъ, ако законнитѣ имъ
собственици не ги владѣятъ по настоящемъ, ще бѫдатъ
върнати на тѣзи последните, на правоимеющитѣ или
на тѣхнитѣ пълномощници. Всички мѣрки и изклю-
чителни разпореждания, които, по каквато и да било
причина, сѫ били приложени върху тѣзи имоти, ще
бѫдатъ отмѣнени веднага следъ влизането въ сила на
настоящия Протоколъ.
Приходитѣ отъ имотитѣ, които сѫ били секвестри-
рани, ще бѫдатъ изцѣло внесени на тѣхнитѣ собствени-
ци.
Въ случай, че имотитѣ сѫ заети отъ заселници или
6
отъ мѣстни жители, на заинтересуванитѣ собственици
ще бѫде даденъ единъ справедливъ наемъ.
Заинтересуванитѣ ще трѣбва да установятъ предъ
надлежнитѣ сѫдебни учреждения на респектив-
нитѣ страни чрезъ всички законни доказателства,
обстоятелството, че сѫ напуснали мѣстопроизхождени-
ето си преди 5/18 октомврий 1912 г.
Разбира се, че горнитѣ клаузи споредъ случая, за
който се отнасятъ, се прилагатъ сѫщо и за имотитѣ на
лицата, посочени въ първитѣ две алинеи на § Б.
Д.
Правата, придобити преди присъединяването на
новата българска територия, както и сѫдебнитѣ актове
и официални книжа, изходящи отъ компетентнитѣ ор-
гани на Отоманската империя, ще бѫдатъ зачитани и
ненакърняеми до законно доказване на противното.
Е.
Дветѣ договорящи страни сѫ съгласни да считатъ
като престанали да сѫществуватъ и изгубили всѣкаква
валидность, разпорежданията на Цариградския дого-
воръ и неговитѣ приложения, освенъ ония, които опре-
дѣлятъ границата между дветѣ държави.
Ж.
Писмото отправено отъ Българския Пълномощникъ
до Турския Пълномощникъ, досежно начина за при-
лагане закона за трудовата поземленна собственостъ
спрѣмо турскитѣ подданици въ България, съставлява
нераздѣлна часть отъ настоящия протоколъ и ще влѣзе
въ сила въ сѫщото време като него.
3.
Мѫчнотиитѣ, които биха изникнали по прилагане-
то на настоящия протоколъ, ще бѫдатъ предметъ на
7
дипломатически преговори между дветѣ Правител-
ства.
Съставенъ въ Ангора, въ двоенъ екземпляръ, на 18
октомврий 1925 година.
(п) Симеонъ Радевъ.
(п) Тевфикъ Кямилъ.
Долуподписанитѣ Български и Турски Делегати-
Пълномощници се събраха днесъ, на 18 октомври 1925
г., въ Министерството на Външнитѣ работи, въ Анго-
ра, за да пристѫпятъ къмъ подписване на актоветѣ,
които сѫ били предметъ на преговори между дветѣ
Правителства, а именно: единъ договоръ за приятел-
ство, единъ протоколъ-приложение, който състав-
лява нераздѣлна часть отъ него и една конвенция за
установяване.
Признавайки ползата отъ едно по-точно опредѣле-
ние смисъла на чл. „Г“ отъ протокола-приложение и за
да не остане никакво съмнение върху взаимната добра
воля на тѣхнитѣ Правителства, тѣ заявяватъ, отъ тѣхно
име, че връщането на имотитѣ, предвидено въ клаузи-
тѣ на този параграфъ, ще бѫде извършено безъ да бѫ-
де повдигнато отъ едната или другата страна никакво
възражение.
Настоящиятъ протоколъ се изготви въ двоенъ екзем-
пляръ.
(п) Симеонъ Радевъ.
(п) Тевфикъ Кямилъ.
Ангора, 18 Октомврий 1925 г.
8
Господинъ Пълномощникъ,
Удовлетворявайки желанието, което благоволихте
да изявите презъ течение на нашитѣ преговори, имамъ
честь да потвърдя на Ваше Превъзходителство, че мо-
ето Правителство се задължава да прилага напълно
по отношение на имотитѣ на турскитѣ подданици въ
България, иззети възъ основа на закона за трудовата
поземленна собственость, споразумението, което то е
сключило съ Сърбо-Хървато-Словенското Кралство по
прилагането на този законъ.
Моля приемете, Господинъ Пълномощникъ, увѣре-
ние въ високата ми почитъ.
(п.) Симеонъ Радевъ.
Тевфикъ Кямилъ Бей,
Държавенъ Подсекретарь при Министерството на
Външнитѣ Работи.
Тукъ.
Конвенция
за установяване между България и Турция
България,
отъ една страна,
и
Турция,
отъ друга страна,
въодушевени отъ желанието да опредѣлятъ условията
за установяване на българскитѣ поданици въ Турция и
на турскитѣ поданици въ България, решиха да склю-
чатъ една конвенция и, за тази цель, назначиха за свои
пълномощници, а именно:
9
Негово Величество Царя на Българитѣ:
Господинъ Симеонъ Радевъ, Извънреденъ Прате-
никъ и Пълномощенъ Министъръ на България въ Ва-
шингтонъ; и
Председателя на Турската Република:
Тевфикъ Кямилъ Бей, Държавенъ Подсекретарь
при Министерството на Външнитѣ Работи въ Ангора;
които следъ като си съобщиха пълномощията, намѣре-
ни въ надлежна и редовна форма, се съгласиха върху
следнитѣ разпореждания:
Чл. 1.
Поданицитѣ на всѣка една отъ Договорящитѣ Стра-
ни ще иматъ право да се установяватъ и пребиваватъ
върху територията на Другата, и ще могатъ, следовател-
но, да отиватъ, да дохождатъ и свободно да се движатъ
като се съобразяватъ съ сѫществуващитѣ въ страната
закони и правилници.
Чл. 2.
Договорящитѣ Страни приематъ, че нѣма да се пра-
ви никаква пречка на доброволното изселване на турци-
тѣ отъ България и на българитѣ отъ Турция.
Изселницитѣ ще иматъ право да отнесатъ съ себе си
движимия имотъ и добитъка си и да ликвидиратъ нед-
вижимитѣ си имоти напълно свободно.
Тѣзи, които не биха искали да ликвидиратъ недви-
жимитѣ си имоти, преди окончателното имъ заминава-
не, ще трѣбва да го направятъ въ срокъ отъ две години
отъ изселването имъ.
Въ едно последующе споразумение между дветѣ
Правителства ще се уреди начина, по който заинтересу-
ванитѣ ще изнесатъ полученото отъ ликвидацията на
тѣхнитѣ имоти.
10
Чл. 3.
Поданицитѣ на всѣка отъ Договорящитѣ Страни ще
иматъ, върху територията на Другата, наравно съ мѣст-
нитѣ поданици, правото да упражняватъ всѣкакъвъ
видъ промишленость и търговия, и да се отдаватъ на
всѣкакви занаяти и професии, съ изключение на тѣзи,
които сѫ запазени за мѣстнитѣ поданици по силата на
съответнитѣ закони и правилници, а въ Турция — по
силата на дълговремененъ обичай (пристанищни хама-
ли, гемиджии и пр.)
Поданицитѣ на всѣка една отъ Договорящитѣ Страни
нѣма да плащатъ за пребиваването и установяването си
върху територията на Другата, както и за упражнява-
нето върху тази територия на всѣкакъвъ видъ търговия,
промишленость, занаятъ или професия, никакъвъ
данъкъ, такса или тегоба, отъ каквото и да е естество,
други или по-високи отъ тѣзи, събирани отъ мѣстнитѣ
поданици.
Поданицитѣ на всѣка една отъ Договорящитѣ
Страни не ще бѫдатъ подложени, върху територията
на Другата, по отношение на личностьта имъ, тѣхнитѣ
имоти, права и интереси, както и по отношение на
придобиването, владението и ползването на казанитѣ
имоти, или по отношение на тѣхното прехвърляне
чрезъ отстѫпване, преминаване или наследство, на
никаква тегоба, такса или данъкъ, прекъ или косвенъ
други или по високи отъ ония, които могатъ да бѫдатъ
налагани на мѣстнитѣ поданици.
Чл. 4.
Въ случай, че една отъ Договорящитѣ Страни, било
вследствие, на законна присѫда, било възъ основа на
законитѣ и правилницитѣ за полицията, за нравствен-
ностьта, за санитарната полиция или за просията било
по причина на вѫтрешна или външна сигурность на
Държавата, би изгонила чрезъ поединични мѣрки,
11
поданицитѣ на другата Договоряща Страна, тази
последната се задължава да ги приеме. Превозътъ до
границата на изгоненитѣ лица ще бѫде въ тяжесть на
страната, която ги изгонва.
Чл. 5.
Поданицитѣ на всѣка една отъ Договорящитѣ Стра-
ни, при условие на взаимность, ще иматъ върху терито-
рията на Другата, правото да придобиватъ, владеятъ и
отчуждаватъ всѣкакъвъ видъ движими и недвижими
имоти, съ изключение на полскитѣ имоти, като се
съобразяватъ съ законитѣ и наредбитѣ на страната.
Тѣ ще могатъ да разполагатъ съ тѣхъ, чрезъ продажба,
размѣна, дарение, завещание или по другъ нѣкои на-
чинъ, както и да влизатъ въ владение по наследственъ
редъ, по силата на закона или вследствие на разпореж-
дания приживѣ или по завещание.
Тѣ не ще бѫдатъ облагани, въ никой отъ горепомена-
титѣ случаи съ тегоби, такси или данъци, подъ каквото
и да е наименование, други или по-високи отъ тѣзи,
които сѫ или ще бѫдатъ установени за мѣстнитѣ пода-
ници.
Чл. 6.
Поданицитѣ на една отъ Договорящитѣ Страни не
ще подлежатъ върху територията на другата на никак-
ва военна повинность, било въ сухопѫтнитѣ или морс-
ки войски, било въ народната милиция или гвардия,
нито на нѣкакво задължение или тегоба, замѣстващи
военната повинность.
Тѣ ще бѫдатъ освободени отъ всѣкакъвъ прннуди-
теленъ заемъ. Тѣ ще бѫдатъ сѫщо тъй освободени отъ
всѣкакво парично плащане, събирано за военни цели
и което не ще бѫде законно наложено на мѣстнитѣ по-
даници.
12
Чл. 7.
Дружествата, анонимни и други, търговски и инду-
стриялни, които иматъ дружественото си седалище
върху територията на една отъ Договорящитѣ Стра-
ни и които сѫ учредени съгласно съ законитѣ на тази
страна, ще бѫдатъ признавани сѫщо като редовно
учредени върху територията на другата страна и тѣх-
ната правоспособность и тѣхното право да завеждатъ
дѣла ще бѫдатъ определени съгласно съ законитѣ на
страната, отъ която произхождатъ. Тѣ ще иматъ пра-
во, при условие на взаимность, и като се подчиняватъ
на законитѣ на страната, да се установяватъ върху те-
риторията на другата страна, да упражняватъ тамъ
всѣкакъвъ видъ промишленость и търговия и да при-
добиватъ всѣкакъвъ видъ движими имоти, както и нед-
вижимитѣ имоти, необходими за функционирането
на дружеството, като се подразбира въ този случай, че
придобиването не е преката цель на дружеството.
Разбира се, че България ще има право да забранява
установяването на дружества, упражняващи нѣкои ви-
дове промишленость или търговия, които предъ видъ
характера имъ на обществена полза, сѫ или ще бѫдатъ
подложени на специални ограничения прилагани въ
всички страни. Въ този случай, Турция, предъ видъ на
условие на поменатата взаимность, ще има право да не
допуща на своята територия, българскитѣ дружества,
упражняващи сѫщия видъ индустрия или търговия.
Дружествата, анонимни или други, търговски и ин-
дустриални, на всѣка една отъ Договорящитѣ Страни,
не ще могатъ въ никой случай да бѫдатъ облагани, пора-
ди упражнението на търговията или промишленостьта
въ територията на другата, съ налози, такси, данъци
или тегоби, подъ каквото и да е наименование, други
или по-високи отъ тѣзи, които сѫ или ще бѫдатъ изиск-
вани отъ мѣстнитѣ дружества.
13
Чл. 8.
На поданицитѣ на всѣка една отъ Договорящитѣ
Страни не ще могатъ, въ територията на Другата, да се
отчуждаватъ имотитѣ имъ, нито сѫщитѣ поданици ще
могатъ да бѫдатъ лишавани, даже временно, отъ пол-
зуването отъ имотитѣ си, освенъ по законно призната
причина отъ обществена полза и срещу заплащане на
едно справедливо и предварително обезщетение. Ни-
какво отчуждаване не може да стане безъ предварител-
на разгласа.
Чл. 9.
Поданицитѣ на всѣка една отъ Договорящитѣ Стра-
ни ще се ползуватъ върху територията на Другата, за
всичко, което се отнася до сѫдебното и законното пок-
ровителство на тѣхната личность и тѣхнитѣ имоти, съ
сѫщото третиране, като мѣстнитѣ поданици.
Следователно, тѣ ще иматъ свободенъ и лесенъ дос-
тѫпъ предъ сѫдилищата и ще могатъ да завеждатъ
дѣла при сѫщитѣ условия, както мѣстнитѣ поданици,
подъ резерва на разпорежданията, отнасящи се до обез-
печение сѫдебнитѣ разноски (cautio judicatum solvi) и
за безплатната сѫдебна помощь, които ще се опредѣ-
лятъ отъ местното законодателство до уреждането на
тѣзи въпроси чрезъ една специална конвенция, която
ще се сключи между дветѣ Страни.
Чл. 10.
По отношение на личното състояние, т. е., по всич-
ки въпроси досежно брака, съпружеската общность,
развода, временната раздѣла на съпрузитѣ, зестрата,
бащинството, произхождението, усиновяването, дееспо-
собностьта на лицата, пълнолѣтието, настойничеството,
опекунството, запрещението; досежно движимоститѣ,
правото за наследяване по завещание или по закона (ab
intestat) подѣлба и ликвидация; и изобщо по семейното
14
право на поданицитѣ на Договорящитѣ Страни, ще бѫ-
датъ единствени компетентни националнитѣ сѫдилища
или други национални власти установени въ страната,
отъ която зависятъ казанитѣ поданици.
Настоящето разпореждане не накърнява специални-
тѣ права на консулитѣ по отношение на гражданското
състояние, произтичащи отъ международното право
или отъ частнитѣ споразумения, които биха били склю-
чени, нито пъкъ правото на сѫдилищата на респектив-
нитѣ страни да изискватъ и да получаватъ доказателст-
ва относно въпроситѣ, признати по-горе като такива
отъ компетентностьта на националнитѣ сѫдилища
или власти на заинтересуванитѣ страни.
Чл. 11.
Настоящата конвенция ще влезе въ сила единъ ме-
сецъ следъ датата на размѣната на ратификациитѣ и ще
трае 4 години. Ако Конвенцията не е денонсирана отъ
едната или другата Високо Договоряща Страна най-мал-
ко 6 месеца преди изтичането на казания периодъ отъ 4
години, тя ще остане въ сила до като бѫде денонсирана.
Денонсирането ще произведа своето действие следъ из-
тичането на единъ срокъ отъ 6 месеца.
Чл. 12.
Настоящата Конвенция ще бѫде ратифицирана и
ратификациитѣ й ще бѫдатъ разменени въ Ангора, по
възможность по-скоро.
Въ удостоверение на което, респективнитѣ пълно-
мощници подписаха настоящата конвенция и постави-
ха върху нея печатитѣ си.
Изготвена въ Ангора, въ двоенъ екземпляръ, на 18
октомврий 1925 година.
(п) Симеонъ Радевъ,
(п) Тевфикъ Кямилъ.
15
Заповѣдваме да се облѣкътъ съ държавния печатъ
казанитѣ спогодби, да се обнародватъ въ „Държавенъ
вестникъ“ и да се турятъ въ действие.
Изпълнението на настоящия указъ възлагаме
на Нашия Министъръ на външнитѣ работи и на
изповѣданията.
Издаденъ въ София, на 8 юний 1926 год.
На първообразния съ собствената на Негово Вели-
чество рѫка написано:
„БОРИСЪ III“
Приподписалъ,
Управляющъ Министерството на външнитѣ работи
и на изповѣданията,
Министъръ-председатель и министъръ на вѫтреш-
нитѣ работи и народното здраве:
А. Ляпчевъ
Първообразниятъ указъ е облѣченъ съ държавния
печатъ и зарегистрованъ подъ No 1807 на 12 августъ
1926 г.
Пазитель на държавния печатъ,
Министъръ на правосѫдието: Д-ръ Т. Кулевъ
На първообразния съ собствената на Негово
Величество Царя рѫка написано:
„Одобрено БОРИСЪ III“
Докладъ до Негово Величество Царя
No 1163
Ваше Величество,
Съгласно чл. 45 отъ Конституцията на Българското
царство, имамъ честь да помоля Ваше Величество
16
да благоволите да утвърдите, чрезъ подписване при-
ложения тукъ указъ, спогодбитѣ между България и
Турция, подписани въ Ангора на 18 октомврий 1925
год. и одобрени отъ ХХI-то обикновено Народно
събрание, презъ третата му редовна сесия, въ 95-то
заседание, държано на 27 май 1926 год., а именно:
договоръ за приятелство между България и Турция;
протоколъ-приложение къмъ сѫщия договоръ, със-
тавляващъ нераздѣлна часть отъ него; протоколъ
относно тълкуването на членъ „Г“ отъ протокола-
приложение; нота отъ българския пълномощникъ до
турския пълномощникъ относно имотитѣ на турскитѣ
поданици въ България, иззети възъ основа на закона за
трудовата поземелна собственость; конвенция за уста-
новяване между България и Турция.
София, 7 юний 1926 год.
Управляющъ Министерството на външнитѣ работи
и на изповѣданията,
Министъръ-председатель, министъръ на вѫтрешни-
тѣ работи и народното здраве:
А. Ляпчевъ
Инфо
петък, 15 октомври 2010 г.
събота, 9 октомври 2010 г.
С Договора за приятелство от 1925 г. двустранните искове за недвижими имоти, касаещи периода 1912-1925 г.,са решени недвусмислено
Н. Пр. извънредният и пълномощен посланик на Република Турция в София Мехмет Гюджюк пред вестник "Класа" ! Н. Пр. извънредният и пълномощен посланик на Република Турция в София Мехмет Гюджюк: България трябва да подобри бизнес средата за чуждите инвестиции !
Проблемът с компенсациите на тракийските бежанци е решен недвусмислено с договора за приятелство между двете страни от 1925 г. !
Февруари 2010
- Турция е едва на 18-о място по чуждестранни инвестиции в страната ни. Какви според Вас са пречките пред турските инвеститори в България?
- Според данни на БНБ за 2008 г. в областта на инвестициите кумулативният сбор на турските инвестиции в България е на стойност 356 млн. евро, а инвестициите като цяло за 2008 г. са в размер на 7 млн. евро. Според тази статистика Турция се нарежда на 18-о място сред чуждите инвеститори в България, без да бъде включен турският капитал, идващ от трети страни. На практика турските инвестиции са приблизително 3 пъти повече от официално обявената статистика. Предполага се, че размерът на инвестициите заедно с тези, постъпващи от трети страни, е около 1 млрд. евро. Така например към настоящия момент инвестициите от 480 млн. долара на „Шишеджам“, една от най-големите фирми производители в България, не се отчита като турска инвестиция поради факта, че капиталът й е трансфериран от трета страна.
С оглед привличане на повече чужди капитали смятам, че би било полезно България да обърне внимание на подобряването на бизнес средата за чуждите инвестиции, както и осигуряване на повече прозрачност. В допълнение към това мога да кажа, че турските бизнесмени и инвеститори в България се сблъскват с два основни проблема. Първият са усложнените бюрократични процедури при издаване на входни визи и разрешителни за пребиваване в България на турските бизнесмени и инвеститори, имайки предвид основния принцип в бизнеса и търговията за осигуряване на свободно движение.
Вторият проблем са трудностите, които срещат турските строителни предприемачи при временното наемане от Турция на квалифициран и технически персонал, необходим за реализиране на съответните проекти. Улесняването на тези процедури ще помогне на изпълнителите да спазват договорените срокове, което от своя страна е важно за срочното приключване на обекти от голямо значение за България.
- В строителството на хидроенергийната каскада „Горна Арда“ в момента участва турската компания CCG Insaat Sanayi Yatirim Ve Turizm като правоприемник на „Джейлан холдинг“. Има ли интерес друг турски инвеститор да участва в проекта, макар че CCG води преговори с австрийския консорциум EVN-Alpine?
- По силата на подписаното през 1998 г. междудържавно енергийно и инфраструктурно споразумение турският „Джейлан холдинг” пое изпълнението на каскада „Горна Арда”. В хода на реализиране на проекта обаче възникнаха усложнения, заради които „Джейлан” заведе арбитражен иск срещу Националната енергийна компания. С идването на новото правителство Министерството на икономиката, енергетиката и туризма определи консорциума EVN-Alpine за партньор в проекта и започна преговори за прехвърляне на дела на „Джейлан” към този консорциум. В хода на преговорите турският холдинг замрази арбитражния си иск. В случай че процесът приключи по очаквания начин, EVN-Alpine ще отговаря за проекта, както и за това кои подизпълнители ще бъдат наети и каква дейност ще извършват.
- За България е много важно максимално бързо да бъдат изградени газовите връзки със съседни страни. В какви срокове според Вас е възможно да потече природен газ за нас? Може ли страната ни да получава втечнен природен газ през LNG терминала „Мармара Ереглиси”?
- Сигурността на енергийните доставки е от основно значение за всички страни в региона. В началото на 2009 г. газовата криза показа колко сериозен е този проблем. По време на кризата Турция като съседна страна не остана безразлична към нуждите на България. Въпросът за природния газ има потенциал за сътрудничество между България и Турция. В момента се обсъждат възможностите за експлоатация на западния газопровод България - Турция, като се предвижда доставките да бъдат насочени от терминала за LNG в Мармара Ереглиси към България. По време на посещението на премиера Борисов в Турция на 29-30 януари 2010 г. бе подписан меморандум за сътрудничество в областта на енергетиката между двете страни. В случай че компетентните институции на двете страни се споразумеят по техническите въпроси, ще бъде възможно и газоподаването от Турция към България. В тази връзка наред с газопровода „Набуко” се обсъжда и включването на България в проекта TGI на газопровода Турция-Гърция-Италия.
С цел създаването на нови алтернативи за доставка на газ за България компетентните органи на двете страни следва да обсъдят по-конкретно доставката на втечнен газ от LNG терминала „Мармара Ереглиси”. По време на посещението на премиера Борисов в Анкара бе подписан и меморандум между „Боташ” и Булгаргаз, което е навременна стъпка за разнообразяването на доставките на природен газ за България.
- Има ли Турция интерес да внася електроенергия от България, както бе преди 2003 г.?
- Пазарът на електроенергия в Турция е либерализиран и в голяма степен се управлява от частния сектор. По тази причина понякога има електроенергия в излишък. В зависимост от цената и пазарните условия частният сектор може да прояви интерес към внос на електроенергия от България.
- Турската страна има ли изготвено предложение за строителството на язовир „Тунджа”?
- Ежегодните наводнения на тракийската територия причиняват щети в целия регион. Понастоящем някои райони в Одрин са наводнени поради покачване на водите на река Тунджа. Щетите са не само икономически, а имат и хуманитарно измерение. От известно време въпросът за изграждане на язовир „Тунджа“ е на дневен ред, като през 2007 г. турската страна направи предложение за споразумение по този въпрос. Язовир „Тунджа“, макар че не е много мащабен проект, ще играе важна роля за предотвратяване на бедствията и загубите и ще допринесе за развитието на трансграничното сътрудничество, както и за икономиката в региона. Очакваме в бъдеще да има по-добри условия за неговото изграждане.
:::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::
- Напоследък доста шум се вдигна около въпроса с компенсациите на тракийските бежанци. На какво ниво е развитието на този въпрос и кога според Вас може да бъде разрешен той, след като има подписано споразумение от 1925 г.?
Обвързва ли Турция този въпрос с решаването на други сходни проблеми като обезщетението на турските изселници от България например?
- Точка „В” от Протокола към Договора за приятелство между Царство България и Република Турция, подписан в Анкара на 18 октомври 1925 г., гласи: „Недвижимите имоти, от какъвто и да е вид, принадлежащи на българите от европейската територия на Турската Република, с изключение на Цариград, които са се изселили в България след 5/18 октомври 1912 г. до подписването на настоящия Протокол, както и недвижимите имоти, от какъвто и да е вид, принадлежащи на мюсюлманите от териториите на Османската империя, откъснати вследствие на Балканската война, които са се изселили в Турция след 5/18 октомври 1912 г. до подписването на настоящия Протокол, ще останат собственост на държавата, в чиято територия те се намират.” Тя е в сила и обвързва и двете страни.
По този начин с Договора за приятелство от 1925 г. двустранните искове за недвижими имоти, касаещи периода 1912-1925 г., са решени недвусмислено.
Турската страна се съгласи въпросът за имотите да бъде обсъден от създадената в края на 2008 г. Смесена турско-българска комисия при следните условия:
- обсъждане на въпроси без тези, намерили решение в рамките на двустранните задължения според Ангорския договор от 1925 г.;
- обсъждане на въпроси извън периода 1912-1925 г., разгледан в договора;
- освен исканията на българската страна за решаване на имотните въпроси, породени от двустранните преселвания, да се постави и въпросът за социалните права на турските изселници от България за периода, в който са работили и внасяли осигуровки в България.
Първото заседание на Смесената турско-българска комисия се проведе на 18 май 2009 г. в Анкара, очакваме българската страна да предложи място и дата за провеждането на второто заседание по поставените въпроси.
:::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::
- Как ще коментирате резултатите от визитата на премиера Бойко Борисов в Анкара? Каква е Вашата оценка за двустранните отношения след идването на новото българско правителство на власт?
- Визитата на премиера Бойко Борисов в Анкара бе много полезна с оглед установяване на директен контакт между премиерите на двете страни, както и между новото българско правителство и правителството на Турция. Посещението на премиера Борисов бе полезно и за утвърждаване на общата ни политическа воля за развитие на приятелството и сътрудничеството между двете страни, както и за укрепване на двустранните отношения, които през последните 20 години се развиват във всички области. По време на посещението се наблегна на необходимостта от бъдещото развитие на отношенията и сътрудничеството в областта на енергетиката и икономиката, което е от полза и за двете страни. Между министерствата на енергетиката и съответните институции на двете страни бяха подписани два меморандума за сътрудничество в областта на енергетиката, които са от съществено значение за регионалното енергийно сътрудничество и са гарант за имащото критична роля за функционирането на икономиката и енергетиката разнообразяване и сигурност на енергийните доставки за България - една от най-засегнатите страни в региона по време на последната газова криза. Двете страни потвърдиха общата си визия за процеса на интегриране в евроатлантическите структури, необходимостта от активно сътрудничество за осигуряване на благоденствие, развитието на демокрацията и установяването на климат на обществена толерантност в Югоизточна Европа. Сътрудничеството между двете страни съюзници несъмнено ще има значителен принос за регионалната стабилност на Балканите. Посещението укрепи политическия диалог между двете страни и допринесе за създаването на условия за развитие на сътрудничеството в бъдеще.
Интервюто взе Галина Белева
вестник класа
Проблемът с компенсациите на тракийските бежанци е решен недвусмислено с договора за приятелство между двете страни от 1925 г. !
Февруари 2010
Посланик Мехмет Гюджюк
Снимка: Посолство на Турция
Н. Пр. г-н Мехмет Тугрул Гюджюк е роден през 1955 г. в Анкара. Завършва политология в Босфорския университет през 1978 г. Заемал е различни постове в дипломатическите представителства на Турция във Вашингтон, Берлин, Бон, Москва и Саудитска Арабия. Бил е началник на отдела за връзки с ЕС в Министерството на външните работи на Турция и зам. главен директор на главна дирекция „Общи и двустранни икономически отношения“. От 12 януари 2006 г. е извънреден и пълномощен посланик на Република Турция в Република България. Женен, с две деца.
- Турция е едва на 18-о място по чуждестранни инвестиции в страната ни. Какви според Вас са пречките пред турските инвеститори в България?
- Според данни на БНБ за 2008 г. в областта на инвестициите кумулативният сбор на турските инвестиции в България е на стойност 356 млн. евро, а инвестициите като цяло за 2008 г. са в размер на 7 млн. евро. Според тази статистика Турция се нарежда на 18-о място сред чуждите инвеститори в България, без да бъде включен турският капитал, идващ от трети страни. На практика турските инвестиции са приблизително 3 пъти повече от официално обявената статистика. Предполага се, че размерът на инвестициите заедно с тези, постъпващи от трети страни, е около 1 млрд. евро. Така например към настоящия момент инвестициите от 480 млн. долара на „Шишеджам“, една от най-големите фирми производители в България, не се отчита като турска инвестиция поради факта, че капиталът й е трансфериран от трета страна.
С оглед привличане на повече чужди капитали смятам, че би било полезно България да обърне внимание на подобряването на бизнес средата за чуждите инвестиции, както и осигуряване на повече прозрачност. В допълнение към това мога да кажа, че турските бизнесмени и инвеститори в България се сблъскват с два основни проблема. Първият са усложнените бюрократични процедури при издаване на входни визи и разрешителни за пребиваване в България на турските бизнесмени и инвеститори, имайки предвид основния принцип в бизнеса и търговията за осигуряване на свободно движение.
Вторият проблем са трудностите, които срещат турските строителни предприемачи при временното наемане от Турция на квалифициран и технически персонал, необходим за реализиране на съответните проекти. Улесняването на тези процедури ще помогне на изпълнителите да спазват договорените срокове, което от своя страна е важно за срочното приключване на обекти от голямо значение за България.
- В строителството на хидроенергийната каскада „Горна Арда“ в момента участва турската компания CCG Insaat Sanayi Yatirim Ve Turizm като правоприемник на „Джейлан холдинг“. Има ли интерес друг турски инвеститор да участва в проекта, макар че CCG води преговори с австрийския консорциум EVN-Alpine?
- По силата на подписаното през 1998 г. междудържавно енергийно и инфраструктурно споразумение турският „Джейлан холдинг” пое изпълнението на каскада „Горна Арда”. В хода на реализиране на проекта обаче възникнаха усложнения, заради които „Джейлан” заведе арбитражен иск срещу Националната енергийна компания. С идването на новото правителство Министерството на икономиката, енергетиката и туризма определи консорциума EVN-Alpine за партньор в проекта и започна преговори за прехвърляне на дела на „Джейлан” към този консорциум. В хода на преговорите турският холдинг замрази арбитражния си иск. В случай че процесът приключи по очаквания начин, EVN-Alpine ще отговаря за проекта, както и за това кои подизпълнители ще бъдат наети и каква дейност ще извършват.
- За България е много важно максимално бързо да бъдат изградени газовите връзки със съседни страни. В какви срокове според Вас е възможно да потече природен газ за нас? Може ли страната ни да получава втечнен природен газ през LNG терминала „Мармара Ереглиси”?
- Сигурността на енергийните доставки е от основно значение за всички страни в региона. В началото на 2009 г. газовата криза показа колко сериозен е този проблем. По време на кризата Турция като съседна страна не остана безразлична към нуждите на България. Въпросът за природния газ има потенциал за сътрудничество между България и Турция. В момента се обсъждат възможностите за експлоатация на западния газопровод България - Турция, като се предвижда доставките да бъдат насочени от терминала за LNG в Мармара Ереглиси към България. По време на посещението на премиера Борисов в Турция на 29-30 януари 2010 г. бе подписан меморандум за сътрудничество в областта на енергетиката между двете страни. В случай че компетентните институции на двете страни се споразумеят по техническите въпроси, ще бъде възможно и газоподаването от Турция към България. В тази връзка наред с газопровода „Набуко” се обсъжда и включването на България в проекта TGI на газопровода Турция-Гърция-Италия.
С цел създаването на нови алтернативи за доставка на газ за България компетентните органи на двете страни следва да обсъдят по-конкретно доставката на втечнен газ от LNG терминала „Мармара Ереглиси”. По време на посещението на премиера Борисов в Анкара бе подписан и меморандум между „Боташ” и Булгаргаз, което е навременна стъпка за разнообразяването на доставките на природен газ за България.
- Има ли Турция интерес да внася електроенергия от България, както бе преди 2003 г.?
- Пазарът на електроенергия в Турция е либерализиран и в голяма степен се управлява от частния сектор. По тази причина понякога има електроенергия в излишък. В зависимост от цената и пазарните условия частният сектор може да прояви интерес към внос на електроенергия от България.
- Турската страна има ли изготвено предложение за строителството на язовир „Тунджа”?
- Ежегодните наводнения на тракийската територия причиняват щети в целия регион. Понастоящем някои райони в Одрин са наводнени поради покачване на водите на река Тунджа. Щетите са не само икономически, а имат и хуманитарно измерение. От известно време въпросът за изграждане на язовир „Тунджа“ е на дневен ред, като през 2007 г. турската страна направи предложение за споразумение по този въпрос. Язовир „Тунджа“, макар че не е много мащабен проект, ще играе важна роля за предотвратяване на бедствията и загубите и ще допринесе за развитието на трансграничното сътрудничество, както и за икономиката в региона. Очакваме в бъдеще да има по-добри условия за неговото изграждане.
:::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::
- Напоследък доста шум се вдигна около въпроса с компенсациите на тракийските бежанци. На какво ниво е развитието на този въпрос и кога според Вас може да бъде разрешен той, след като има подписано споразумение от 1925 г.?
Обвързва ли Турция този въпрос с решаването на други сходни проблеми като обезщетението на турските изселници от България например?
- Точка „В” от Протокола към Договора за приятелство между Царство България и Република Турция, подписан в Анкара на 18 октомври 1925 г., гласи: „Недвижимите имоти, от какъвто и да е вид, принадлежащи на българите от европейската територия на Турската Република, с изключение на Цариград, които са се изселили в България след 5/18 октомври 1912 г. до подписването на настоящия Протокол, както и недвижимите имоти, от какъвто и да е вид, принадлежащи на мюсюлманите от териториите на Османската империя, откъснати вследствие на Балканската война, които са се изселили в Турция след 5/18 октомври 1912 г. до подписването на настоящия Протокол, ще останат собственост на държавата, в чиято територия те се намират.” Тя е в сила и обвързва и двете страни.
По този начин с Договора за приятелство от 1925 г. двустранните искове за недвижими имоти, касаещи периода 1912-1925 г., са решени недвусмислено.
Турската страна се съгласи въпросът за имотите да бъде обсъден от създадената в края на 2008 г. Смесена турско-българска комисия при следните условия:
- обсъждане на въпроси без тези, намерили решение в рамките на двустранните задължения според Ангорския договор от 1925 г.;
- обсъждане на въпроси извън периода 1912-1925 г., разгледан в договора;
- освен исканията на българската страна за решаване на имотните въпроси, породени от двустранните преселвания, да се постави и въпросът за социалните права на турските изселници от България за периода, в който са работили и внасяли осигуровки в България.
Първото заседание на Смесената турско-българска комисия се проведе на 18 май 2009 г. в Анкара, очакваме българската страна да предложи място и дата за провеждането на второто заседание по поставените въпроси.
:::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::
- Как ще коментирате резултатите от визитата на премиера Бойко Борисов в Анкара? Каква е Вашата оценка за двустранните отношения след идването на новото българско правителство на власт?
- Визитата на премиера Бойко Борисов в Анкара бе много полезна с оглед установяване на директен контакт между премиерите на двете страни, както и между новото българско правителство и правителството на Турция. Посещението на премиера Борисов бе полезно и за утвърждаване на общата ни политическа воля за развитие на приятелството и сътрудничеството между двете страни, както и за укрепване на двустранните отношения, които през последните 20 години се развиват във всички области. По време на посещението се наблегна на необходимостта от бъдещото развитие на отношенията и сътрудничеството в областта на енергетиката и икономиката, което е от полза и за двете страни. Между министерствата на енергетиката и съответните институции на двете страни бяха подписани два меморандума за сътрудничество в областта на енергетиката, които са от съществено значение за регионалното енергийно сътрудничество и са гарант за имащото критична роля за функционирането на икономиката и енергетиката разнообразяване и сигурност на енергийните доставки за България - една от най-засегнатите страни в региона по време на последната газова криза. Двете страни потвърдиха общата си визия за процеса на интегриране в евроатлантическите структури, необходимостта от активно сътрудничество за осигуряване на благоденствие, развитието на демокрацията и установяването на климат на обществена толерантност в Югоизточна Европа. Сътрудничеството между двете страни съюзници несъмнено ще има значителен принос за регионалната стабилност на Балканите. Посещението укрепи политическия диалог между двете страни и допринесе за създаването на условия за развитие на сътрудничеството в бъдеще.
Интервюто взе Галина Белева
вестник класа
ТУРЦИЯ НЕ ДЪЛЖИ НИКАКВИ КОМПЕНСАЦИИ НА БЪЛГАРИЯ ЗА ТРАКИЙСКИТЕ БЕЖАНЦИ !
Н. Пр. извънредният и пълномощен посланик на Република Турция в София Мехмет Гюджюк пред вестник "Класа" !
Проблемът с компенсациите на тракийските бежанци е решен недвусмислено с договора за приятелство между двете страни от 1925 г. !
С Договора за приятелство от 1925 г. двустранните искове за недвижими имоти, касаещи периода 1912-1925 г., са решени недвусмислено.
.....
- Напоследък доста шум се вдигна около въпроса с компенсациите на тракийските бежанци. На какво ниво е развитието на този въпрос и кога според Вас може да бъде разрешен той, след като има подписано споразумение от 1925 г.? Обвързва ли Турция този въпрос с решаването на други сходни проблеми като обезщетението на турските изселници от България например?
- Точка „В” от Протокола към Договора за приятелство между Царство България и Република Турция, подписан в Анкара на 18 октомври 1925 г., гласи: „Недвижимите имоти, от какъвто и да е вид, принадлежащи на българите от европейската територия на Турската Република, с изключение на Цариград, които са се изселили в България след 5/18 октомври 1912 г. до подписването на настоящия Протокол, както и недвижимите имоти, от какъвто и да е вид, принадлежащи на мюсюлманите от териториите на Османската империя, откъснати вследствие на Балканската война, които са се изселили в Турция след 5/18 октомври 1912 г. до подписването на настоящия Протокол, ще останат собственост на държавата, в чиято територия те се намират.” Тя е в сила и обвързва и двете страни. По този начин с Договора за приятелство от 1925 г. двустранните искове за недвижими имоти, касаещи периода 1912-1925 г., са решени недвусмислено.
Турската страна се съгласи въпросът за имотите да бъде обсъден от създадената в края на 2008 г. Смесена турско-българска комисия при следните условия:
- обсъждане на въпроси без тези, намерили решение в рамките на двустранните задължения според Ангорския договор от 1925 г.;
- обсъждане на въпроси извън периода 1912-1925 г., разгледан в договора;
- освен исканията на българската страна за решаване на имотните въпроси, породени от двустранните преселвания, да се постави и въпросът за социалните права на турските изселници от България за периода, в който са работили и внасяли осигуровки в България.
Първото заседание на Смесената турско-българска комисия се проведе на 18 май 2009 г. в Анкара, очакваме българската страна да предложи място и дата за провеждането на второто заседание по поставените въпроси.
Н. Пр. извънредният и пълномощен посланик на Република Турция в София Мехмет Гюджюк пред вестник "Класа" !
Проблемът с компенсациите на тракийските бежанци е решен недвусмислено с договора за приятелство между двете страни от 1925 г. !
С Договора за приятелство от 1925 г. двустранните искове за недвижими имоти, касаещи периода 1912-1925 г., са решени недвусмислено.
.....
- Напоследък доста шум се вдигна около въпроса с компенсациите на тракийските бежанци. На какво ниво е развитието на този въпрос и кога според Вас може да бъде разрешен той, след като има подписано споразумение от 1925 г.? Обвързва ли Турция този въпрос с решаването на други сходни проблеми като обезщетението на турските изселници от България например?
- Точка „В” от Протокола към Договора за приятелство между Царство България и Република Турция, подписан в Анкара на 18 октомври 1925 г., гласи: „Недвижимите имоти, от какъвто и да е вид, принадлежащи на българите от европейската територия на Турската Република, с изключение на Цариград, които са се изселили в България след 5/18 октомври 1912 г. до подписването на настоящия Протокол, както и недвижимите имоти, от какъвто и да е вид, принадлежащи на мюсюлманите от териториите на Османската империя, откъснати вследствие на Балканската война, които са се изселили в Турция след 5/18 октомври 1912 г. до подписването на настоящия Протокол, ще останат собственост на държавата, в чиято територия те се намират.” Тя е в сила и обвързва и двете страни. По този начин с Договора за приятелство от 1925 г. двустранните искове за недвижими имоти, касаещи периода 1912-1925 г., са решени недвусмислено.
Турската страна се съгласи въпросът за имотите да бъде обсъден от създадената в края на 2008 г. Смесена турско-българска комисия при следните условия:
- обсъждане на въпроси без тези, намерили решение в рамките на двустранните задължения според Ангорския договор от 1925 г.;
- обсъждане на въпроси извън периода 1912-1925 г., разгледан в договора;
- освен исканията на българската страна за решаване на имотните въпроси, породени от двустранните преселвания, да се постави и въпросът за социалните права на турските изселници от България за периода, в който са работили и внасяли осигуровки в България.
Първото заседание на Смесената турско-българска комисия се проведе на 18 май 2009 г. в Анкара, очакваме българската страна да предложи място и дата за провеждането на второто заседание по поставените въпроси.
Н. Пр. извънредният и пълномощен посланик на Република Турция в София Мехмет Гюджюк пред вестник "Класа" !
Какви са юридическите аргументи на България в подкрепа на финансовите претенции,произтичащи от Ангора`1925г. ?
Ангорската спогодба от 1925г.
Мнениеот airmen на 30 Авг 2007, 18:20
Сред обществото битува мнението за 10 - те милиарда долара, дължими на България по силата на т.н. Ангорска спогодба от 1925г.
( Договор за приятелство между България и Турция, Протокол и Конвенция за установяване между двете страни от 18.10.1925г. ).
Най - съществени са следните положения:
Турското правителство признава качеството на български поданици на всички българи, родени върху територията на Турция до 1912г., които след като са се изселили в България в периода 18 октомври 1912г. - 18 октомври 1925г., са придобили българско поданство въз основа на вътрешното законодателство в сила за България. ( § Б )
Недвижимите имоти, от какъвто и да е вид, принадлежащи на българите от европейската територия на Турция, с изключение на Цариград, които са се изселили в България в периода 5/18 октомври 1912г. - 18 октомври 1925г., остават в собственост на Турция. ( § В )
Недвижимите имоти, от какъвто и да е вид, находящи се в Турция и принадлежащи на български поданици, които остават извън приложното поле на § В, ако законните им собственици не ги владеят по настоящем, ще бъдат върнати на последните, на правоимащите или на техните пълномощници. Всички мерки и изключителни разпореждания, които по каквато и да е причиниа са били приложени върху тези имоти, се отменят след влизане в сила на Протокола. В случай, че имотите са заети от местни жители, на собствениците ще бъде даден един справедлив наем. ( § Г )
Не открих никакви финасови клаузи, ( както да речем в Спогодбата Моллов - Кафандарис от 1928г. ) уреждащи отношенията между България и Турция и вменяващи на Турция изплащането на парично задължение.
Надявам се колегите от Форума да дадат осветление по този въпрос.
airmen
Регистриран на: 27 Фев 2006, 19:02
Мнениеот poli_g на 30 Авг 2007, 19:37
Въпреки приетата през 1925 г. Ангорска спогодба, съгласно която Турция се задължава да изплати на България обезщетение в размер на почти 5 милиарда долара, подобен акт все още остава дипломатическо обещание без реални последствия.
и още.......... от сайта на НС на РБългария
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Преминаваме към въпрос от народните представители Станислав Станилов и Тодор Батилов относно действията на българското правителство през последната година за обезщетяване имотите на тракийските българи изселници на територията на Република Турция.
Заповядайте, господин Батилов, да развиете въпроса си.
ТОДОР БАТИЛОВ (КА): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър-председател! На 18 октомври т.г. се навършиха 81 години от сключването на Ангорския договор между Царство България и Република Турция. Преди година от същото това място по време на питането Вие потвърдихте, че договорът е още в сила и по него съществуват неизпълнени договорености. Поясняваме, че се отнася не за пълния обем, а за най-важната негова част – възмездяване на имотите на тракийските бежанци. Общоизвестно е, че почти цялото им имущество е останало в Република Турция, а също така, че и до ден-днешен прокудените българи или техните наследници не са получили нищо. Известно е също, че общата приблизителна оценка надминава 10 млрд. щатски долара. Преди година Вие ни уверихте, че, цитирам, “българското правителство няма да се откаже да работи за защита на имуществените права на тракийските българи и за окончателното уреждане на откритите въпроси в тази област”. Тогава Вие поехте и определени конкретни ангажименти.
Нашият въпрос към Вас, уважаеми господин министър-председателю, е кои от тези ангажименти са изпълнени, на какъв етап и въобще изпълнението на договора с всичко онова, което, ако си спомняте, бяхме поставили през миналата година? Благодаря Ви предварително за отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Батилов.
Заповядайте, господин министър-председател, за отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Станилов, уважаеми господин Батилов! През изминалите месеци действително имах възможността на няколко пъти да засегна доста подробно проблематиката, която е свързана с темата на вашия въпрос. Ще го направя и сега. Но първо бих искал да внеса уточнение в използваната от всички нас терминология. За българската страна българите, напуснали Източна Тракия и Мала Азия в периода след 1912 г., са бежанци, а не изселници, както Вие ги наричате в началото на Вашия въпрос. Това терминологично уточнение е от съществено значение за цялостното развитие на въпроса и юридическата възможност да бъде търсена финансова компенсация за техните имоти. Поради това ще Ви помоля в бъдеще да се придържате именно към термина бежанци по отношение на българите от Югоизточна Тракия и Мала Азия и тяхната трагична съдба в началото на ХХ век.
Насрещните имуществени претенции между Република България и Република Турция са част от пакета имуществени, социални и хуманитарни въпроси и въпроси на културно-историческото наследство. В продължение на дълги години те фигурират в дневния ред на отношенията ни с Турция. Както Вие сами подчертахте, историята на Ангорския договор е близо 80 годишна. И ако въпросът беше лесен за решаване, щеше да бъде решен от много други предишни правителства, в това число правителства, които нямаха толкова краткосрочен мандат като едно правителство, чийто максимален мандат е четири години.
Досега водените преговори не постигнаха взаимноприемливо решене за двете страни. Защото въпросите, свързани с имуществени претенции, имат изключително сложен характер. Както и Вие посочихте, правното основание за България да предявява тези имуществени претенции е Протоколът към Договора за приятелство между България и Турция, подписан в Ангора, съвременна Анкара, на 18 октомври 1925 г. Протоколът “Башев – Чанглаянгил”, подписан на 21 август 1966 г. по време на посещението на министъра на външните работи на България господин Иван Башев в Република Турция признава наличието на спорни и нерешени въпроси от финансов и имуществен характер между двете страни и че тези претенции ще бъдат предявени под формата на глобално парично обезщетение.
Бих искал да обърна внимание, че в Ангорския протокол, както и протокола “Башев – Чанглаянгил” не са определени конкретни размери на имуществените претенции както на българската, така и на турската страна.
Към настоящия момент съществуват принципни различия в позициите на двете страни. Политическата воля за тяхното решаване е залегнала в Договора за приятелство, добросъседство, сътрудничество и сигурност между България и Турция от 6 май 1992 г. В съответствие с разпоредбите на чл. 2 на този договор преговорите се водят в пакет и в следната последователност, а именно: имуществени, социални, хуманитарни и опазване и възстановяване на обекти, представляващи културно-историческо наследство, намиращо се на територията на двете страни.
Принципната позиция на българската страна е в намирането на взаимноприемлив баланс на интереси, без да се допуска едностранно облагодетелстване на една от страните. Следва да се има предвид, че преговорният процес обхваща въпроси с историческа давност, изисква продължителна подготовка и подробна обработка на огромен масив от архивни материали. Впрочем много от тях са унищожени или не съществуват, или са загубени. В това число за конкретните имоти на конкретни хора и наследници от този регион.
През визирания от Вас период въпросът за взаимните имуществени претенции бе поставен неколкократно от българската страна в двустранни българо-турски разговори на различни равнища, включително и на най-високо равнище, включително и при мое посещение в Анкара, Република Турция.
През последната година нов кръг от преговори по взаимните имуществени претенции между двете страни и в частност по въпроса за изплащане на компенсации на българските чужденци от Източна Тракия не е провеждан. За да бъде проведен нов кръг преговори, е необходимо двете страни да постигнат предварително принципно споразумение около обекта на преговорите. В случая става дума за междуправителствена спогодба, както и за основните й параметри, които да отразяват един взаимноприемлив баланс на интереси.
Изразявам надежда, че в духа на взаимноизгодното сътрудничество и добросъседството българската и турската страна ще продължат да работят за намиране на решение на откритите въпроси в българо-турските отношения, сред които е и въпросът за изплащане на компенсации на българските бежанци от Източна Тракия и Мала Азия. Благодаря ви за вниманието.
:shock: това от търсачката....но и аз съм учудена че в посочените протоколи няма клауза за обезщетение..... :cry:
poli_g
Регистриран на: 31 Мар 2006, 08:54
Мнениеот airmen на 30 Авг 2007, 21:50
Между България и Турция е сключена спогодба и през 1953г., по силата на която, изселилите се от Турция турски граждани от български произход след 31.12.1952г., губят собствеността си в полза на турската държава, ако до две години след изселването си не са отчуждили имотите си. За периода 18.10.1925г. - 31.12.1952г. важат клаузите на Ангорската спогодба. В Протокола “Башев – Чанглаянгил” от 21 август 1966 г. не се съдържат финансови клаузи.
Единственият намек за финансови атгажименти на Турция се съдържа в Съглашението между България и Турция, сключено в Одрин на 2/15 ноември 1913г. ( нератифицирано от Народното събрание ) - съгл. чл. 1, българските селяни то Лозенградския и Одринския санджак се настаняват в опразнените мюсюлмански села находящи се в отстъпената на България територия от Тракия ( дн. Кърджалийска и Смолянска област ) , тъй като българските села от тези два санджака са заети от мюсюлмански бежанци, дошли от поменатата територия; Веднага след настаняването на селяните, Комисия ще пристъпи към оценка на селата и определяне на обезщетението, ако се появи разлика при тази оценка; размяната става по цели села.
Независимо от липсата на яснота по този въпрос, българските правителства неотклонно са се придържали към становището за наличието на финансови задължения на Турция, произтичащи от Ангорсската спогодба 1925г. Турция отказва да признае българските претенции, като през 1930г. предлага спорът да се отнесе пред международен арбитраж; предложение, което е отклонено от България.
Това е въпросът - какви са юридическите аргументи на България в подкрепа на финансовите претенции, произтичащи от Ангора`1925г. ?
Инфо
Мнениеот airmen на 30 Авг 2007, 18:20
Сред обществото битува мнението за 10 - те милиарда долара, дължими на България по силата на т.н. Ангорска спогодба от 1925г.
( Договор за приятелство между България и Турция, Протокол и Конвенция за установяване между двете страни от 18.10.1925г. ).
Най - съществени са следните положения:
Турското правителство признава качеството на български поданици на всички българи, родени върху територията на Турция до 1912г., които след като са се изселили в България в периода 18 октомври 1912г. - 18 октомври 1925г., са придобили българско поданство въз основа на вътрешното законодателство в сила за България. ( § Б )
Недвижимите имоти, от какъвто и да е вид, принадлежащи на българите от европейската територия на Турция, с изключение на Цариград, които са се изселили в България в периода 5/18 октомври 1912г. - 18 октомври 1925г., остават в собственост на Турция. ( § В )
Недвижимите имоти, от какъвто и да е вид, находящи се в Турция и принадлежащи на български поданици, които остават извън приложното поле на § В, ако законните им собственици не ги владеят по настоящем, ще бъдат върнати на последните, на правоимащите или на техните пълномощници. Всички мерки и изключителни разпореждания, които по каквато и да е причиниа са били приложени върху тези имоти, се отменят след влизане в сила на Протокола. В случай, че имотите са заети от местни жители, на собствениците ще бъде даден един справедлив наем. ( § Г )
Не открих никакви финасови клаузи, ( както да речем в Спогодбата Моллов - Кафандарис от 1928г. ) уреждащи отношенията между България и Турция и вменяващи на Турция изплащането на парично задължение.
Надявам се колегите от Форума да дадат осветление по този въпрос.
airmen
Регистриран на: 27 Фев 2006, 19:02
Мнениеот poli_g на 30 Авг 2007, 19:37
Въпреки приетата през 1925 г. Ангорска спогодба, съгласно която Турция се задължава да изплати на България обезщетение в размер на почти 5 милиарда долара, подобен акт все още остава дипломатическо обещание без реални последствия.
и още.......... от сайта на НС на РБългария
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Преминаваме към въпрос от народните представители Станислав Станилов и Тодор Батилов относно действията на българското правителство през последната година за обезщетяване имотите на тракийските българи изселници на територията на Република Турция.
Заповядайте, господин Батилов, да развиете въпроса си.
ТОДОР БАТИЛОВ (КА): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър-председател! На 18 октомври т.г. се навършиха 81 години от сключването на Ангорския договор между Царство България и Република Турция. Преди година от същото това място по време на питането Вие потвърдихте, че договорът е още в сила и по него съществуват неизпълнени договорености. Поясняваме, че се отнася не за пълния обем, а за най-важната негова част – възмездяване на имотите на тракийските бежанци. Общоизвестно е, че почти цялото им имущество е останало в Република Турция, а също така, че и до ден-днешен прокудените българи или техните наследници не са получили нищо. Известно е също, че общата приблизителна оценка надминава 10 млрд. щатски долара. Преди година Вие ни уверихте, че, цитирам, “българското правителство няма да се откаже да работи за защита на имуществените права на тракийските българи и за окончателното уреждане на откритите въпроси в тази област”. Тогава Вие поехте и определени конкретни ангажименти.
Нашият въпрос към Вас, уважаеми господин министър-председателю, е кои от тези ангажименти са изпълнени, на какъв етап и въобще изпълнението на договора с всичко онова, което, ако си спомняте, бяхме поставили през миналата година? Благодаря Ви предварително за отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Батилов.
Заповядайте, господин министър-председател, за отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Станилов, уважаеми господин Батилов! През изминалите месеци действително имах възможността на няколко пъти да засегна доста подробно проблематиката, която е свързана с темата на вашия въпрос. Ще го направя и сега. Но първо бих искал да внеса уточнение в използваната от всички нас терминология. За българската страна българите, напуснали Източна Тракия и Мала Азия в периода след 1912 г., са бежанци, а не изселници, както Вие ги наричате в началото на Вашия въпрос. Това терминологично уточнение е от съществено значение за цялостното развитие на въпроса и юридическата възможност да бъде търсена финансова компенсация за техните имоти. Поради това ще Ви помоля в бъдеще да се придържате именно към термина бежанци по отношение на българите от Югоизточна Тракия и Мала Азия и тяхната трагична съдба в началото на ХХ век.
Насрещните имуществени претенции между Република България и Република Турция са част от пакета имуществени, социални и хуманитарни въпроси и въпроси на културно-историческото наследство. В продължение на дълги години те фигурират в дневния ред на отношенията ни с Турция. Както Вие сами подчертахте, историята на Ангорския договор е близо 80 годишна. И ако въпросът беше лесен за решаване, щеше да бъде решен от много други предишни правителства, в това число правителства, които нямаха толкова краткосрочен мандат като едно правителство, чийто максимален мандат е четири години.
Досега водените преговори не постигнаха взаимноприемливо решене за двете страни. Защото въпросите, свързани с имуществени претенции, имат изключително сложен характер. Както и Вие посочихте, правното основание за България да предявява тези имуществени претенции е Протоколът към Договора за приятелство между България и Турция, подписан в Ангора, съвременна Анкара, на 18 октомври 1925 г. Протоколът “Башев – Чанглаянгил”, подписан на 21 август 1966 г. по време на посещението на министъра на външните работи на България господин Иван Башев в Република Турция признава наличието на спорни и нерешени въпроси от финансов и имуществен характер между двете страни и че тези претенции ще бъдат предявени под формата на глобално парично обезщетение.
Бих искал да обърна внимание, че в Ангорския протокол, както и протокола “Башев – Чанглаянгил” не са определени конкретни размери на имуществените претенции както на българската, така и на турската страна.
Към настоящия момент съществуват принципни различия в позициите на двете страни. Политическата воля за тяхното решаване е залегнала в Договора за приятелство, добросъседство, сътрудничество и сигурност между България и Турция от 6 май 1992 г. В съответствие с разпоредбите на чл. 2 на този договор преговорите се водят в пакет и в следната последователност, а именно: имуществени, социални, хуманитарни и опазване и възстановяване на обекти, представляващи културно-историческо наследство, намиращо се на територията на двете страни.
Принципната позиция на българската страна е в намирането на взаимноприемлив баланс на интереси, без да се допуска едностранно облагодетелстване на една от страните. Следва да се има предвид, че преговорният процес обхваща въпроси с историческа давност, изисква продължителна подготовка и подробна обработка на огромен масив от архивни материали. Впрочем много от тях са унищожени или не съществуват, или са загубени. В това число за конкретните имоти на конкретни хора и наследници от този регион.
През визирания от Вас период въпросът за взаимните имуществени претенции бе поставен неколкократно от българската страна в двустранни българо-турски разговори на различни равнища, включително и на най-високо равнище, включително и при мое посещение в Анкара, Република Турция.
През последната година нов кръг от преговори по взаимните имуществени претенции между двете страни и в частност по въпроса за изплащане на компенсации на българските чужденци от Източна Тракия не е провеждан. За да бъде проведен нов кръг преговори, е необходимо двете страни да постигнат предварително принципно споразумение около обекта на преговорите. В случая става дума за междуправителствена спогодба, както и за основните й параметри, които да отразяват един взаимноприемлив баланс на интереси.
Изразявам надежда, че в духа на взаимноизгодното сътрудничество и добросъседството българската и турската страна ще продължат да работят за намиране на решение на откритите въпроси в българо-турските отношения, сред които е и въпросът за изплащане на компенсации на българските бежанци от Източна Тракия и Мала Азия. Благодаря ви за вниманието.
:shock: това от търсачката....но и аз съм учудена че в посочените протоколи няма клауза за обезщетение..... :cry:
poli_g
Регистриран на: 31 Мар 2006, 08:54
Мнениеот airmen на 30 Авг 2007, 21:50
Между България и Турция е сключена спогодба и през 1953г., по силата на която, изселилите се от Турция турски граждани от български произход след 31.12.1952г., губят собствеността си в полза на турската държава, ако до две години след изселването си не са отчуждили имотите си. За периода 18.10.1925г. - 31.12.1952г. важат клаузите на Ангорската спогодба. В Протокола “Башев – Чанглаянгил” от 21 август 1966 г. не се съдържат финансови клаузи.
Единственият намек за финансови атгажименти на Турция се съдържа в Съглашението между България и Турция, сключено в Одрин на 2/15 ноември 1913г. ( нератифицирано от Народното събрание ) - съгл. чл. 1, българските селяни то Лозенградския и Одринския санджак се настаняват в опразнените мюсюлмански села находящи се в отстъпената на България територия от Тракия ( дн. Кърджалийска и Смолянска област ) , тъй като българските села от тези два санджака са заети от мюсюлмански бежанци, дошли от поменатата територия; Веднага след настаняването на селяните, Комисия ще пристъпи към оценка на селата и определяне на обезщетението, ако се появи разлика при тази оценка; размяната става по цели села.
Независимо от липсата на яснота по този въпрос, българските правителства неотклонно са се придържали към становището за наличието на финансови задължения на Турция, произтичащи от Ангорсската спогодба 1925г. Турция отказва да признае българските претенции, като през 1930г. предлага спорът да се отнесе пред международен арбитраж; предложение, което е отклонено от България.
Това е въпросът - какви са юридическите аргументи на България в подкрепа на финансовите претенции, произтичащи от Ангора`1925г. ?
Инфо
Абонамент за:
Коментари (Atom)