Какви са юридическите аргументи на България в подкрепа на финансовите претенции,произтичащи от Ангора`1925г. ?

Ангорската спогодба от 1925г.

Мнениеот airmen на 30 Авг 2007, 18:20

Сред обществото битува мнението за 10 - те милиарда долара, дължими на България по силата на т.н. Ангорска спогодба от 1925г.
( Договор за приятелство между България и Турция, Протокол и Конвенция за установяване между двете страни от 18.10.1925г. ).
Най - съществени са следните положения:
Турското правителство признава качеството на български поданици на всички българи, родени върху територията на Турция до 1912г., които след като са се изселили в България в периода 18 октомври 1912г. - 18 октомври 1925г., са придобили българско поданство въз основа на вътрешното законодателство в сила за България. ( § Б )
Недвижимите имоти, от какъвто и да е вид, принадлежащи на българите от европейската територия на Турция, с изключение на Цариград, които са се изселили в България в периода 5/18 октомври 1912г. - 18 октомври 1925г., остават в собственост на Турция. ( § В )
Недвижимите имоти, от какъвто и да е вид, находящи се в Турция и принадлежащи на български поданици, които остават извън приложното поле на § В, ако законните им собственици не ги владеят по настоящем, ще бъдат върнати на последните, на правоимащите или на техните пълномощници. Всички мерки и изключителни разпореждания, които по каквато и да е причиниа са били приложени върху тези имоти, се отменят след влизане в сила на Протокола. В случай, че имотите са заети от местни жители, на собствениците ще бъде даден един справедлив наем. ( § Г )
Не открих никакви финасови клаузи, ( както да речем в Спогодбата Моллов - Кафандарис от 1928г. ) уреждащи отношенията между България и Турция и вменяващи на Турция изплащането на парично задължение.
Надявам се колегите от Форума да дадат осветление по този въпрос.

airmen

Регистриран на: 27 Фев 2006, 19:02

Мнениеот poli_g на 30 Авг 2007, 19:37
Въпреки приетата през 1925 г. Ангорска спогодба, съгласно която Турция се задължава да изплати на България обезщетение в размер на почти 5 милиарда долара, подобен акт все още остава дипломатическо обещание без реални последствия.

и още.......... от сайта на НС на РБългария

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Преминаваме към въпрос от народните представители Станислав Станилов и Тодор Батилов относно действията на българското правителство през последната година за обезщетяване имотите на тракийските българи изселници на територията на Република Турция.
Заповядайте, господин Батилов, да развиете въпроса си.
ТОДОР БАТИЛОВ (КА): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър-председател! На 18 октомври т.г. се навършиха 81 години от сключването на Ангорския договор между Царство България и Република Турция. Преди година от същото това място по време на питането Вие потвърдихте, че договорът е още в сила и по него съществуват неизпълнени договорености. Поясняваме, че се отнася не за пълния обем, а за най-важната негова част – възмездяване на имотите на тракийските бежанци. Общоизвестно е, че почти цялото им имущество е останало в Република Турция, а също така, че и до ден-днешен прокудените българи или техните наследници не са получили нищо. Известно е също, че общата приблизителна оценка надминава 10 млрд. щатски долара. Преди година Вие ни уверихте, че, цитирам, “българското правителство няма да се откаже да работи за защита на имуществените права на тракийските българи и за окончателното уреждане на откритите въпроси в тази област”. Тогава Вие поехте и определени конкретни ангажименти.
Нашият въпрос към Вас, уважаеми господин министър-председателю, е кои от тези ангажименти са изпълнени, на какъв етап и въобще изпълнението на договора с всичко онова, което, ако си спомняте, бяхме поставили през миналата година? Благодаря Ви предварително за отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Батилов.
Заповядайте, господин министър-председател, за отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Станилов, уважаеми господин Батилов! През изминалите месеци действително имах възможността на няколко пъти да засегна доста подробно проблематиката, която е свързана с темата на вашия въпрос. Ще го направя и сега. Но първо бих искал да внеса уточнение в използваната от всички нас терминология. За българската страна българите, напуснали Източна Тракия и Мала Азия в периода след 1912 г., са бежанци, а не изселници, както Вие ги наричате в началото на Вашия въпрос. Това терминологично уточнение е от съществено значение за цялостното развитие на въпроса и юридическата възможност да бъде търсена финансова компенсация за техните имоти. Поради това ще Ви помоля в бъдеще да се придържате именно към термина бежанци по отношение на българите от Югоизточна Тракия и Мала Азия и тяхната трагична съдба в началото на ХХ век.
Насрещните имуществени претенции между Република България и Република Турция са част от пакета имуществени, социални и хуманитарни въпроси и въпроси на културно-историческото наследство. В продължение на дълги години те фигурират в дневния ред на отношенията ни с Турция. Както Вие сами подчертахте, историята на Ангорския договор е близо 80 годишна. И ако въпросът беше лесен за решаване, щеше да бъде решен от много други предишни правителства, в това число правителства, които нямаха толкова краткосрочен мандат като едно правителство, чийто максимален мандат е четири години.
Досега водените преговори не постигнаха взаимноприемливо решене за двете страни. Защото въпросите, свързани с имуществени претенции, имат изключително сложен характер. Както и Вие посочихте, правното основание за България да предявява тези имуществени претенции е Протоколът към Договора за приятелство между България и Турция, подписан в Ангора, съвременна Анкара, на 18 октомври 1925 г. Протоколът “Башев – Чанглаянгил”, подписан на 21 август 1966 г. по време на посещението на министъра на външните работи на България господин Иван Башев в Република Турция признава наличието на спорни и нерешени въпроси от финансов и имуществен характер между двете страни и че тези претенции ще бъдат предявени под формата на глобално парично обезщетение.
Бих искал да обърна внимание, че в Ангорския протокол, както и протокола “Башев – Чанглаянгил” не са определени конкретни размери на имуществените претенции както на българската, така и на турската страна.
Към настоящия момент съществуват принципни различия в позициите на двете страни. Политическата воля за тяхното решаване е залегнала в Договора за приятелство, добросъседство, сътрудничество и сигурност между България и Турция от 6 май 1992 г. В съответствие с разпоредбите на чл. 2 на този договор преговорите се водят в пакет и в следната последователност, а именно: имуществени, социални, хуманитарни и опазване и възстановяване на обекти, представляващи културно-историческо наследство, намиращо се на територията на двете страни.
Принципната позиция на българската страна е в намирането на взаимноприемлив баланс на интереси, без да се допуска едностранно облагодетелстване на една от страните. Следва да се има предвид, че преговорният процес обхваща въпроси с историческа давност, изисква продължителна подготовка и подробна обработка на огромен масив от архивни материали. Впрочем много от тях са унищожени или не съществуват, или са загубени. В това число за конкретните имоти на конкретни хора и наследници от този регион.
През визирания от Вас период въпросът за взаимните имуществени претенции бе поставен неколкократно от българската страна в двустранни българо-турски разговори на различни равнища, включително и на най-високо равнище, включително и при мое посещение в Анкара, Република Турция.
През последната година нов кръг от преговори по взаимните имуществени претенции между двете страни и в частност по въпроса за изплащане на компенсации на българските чужденци от Източна Тракия не е провеждан. За да бъде проведен нов кръг преговори, е необходимо двете страни да постигнат предварително принципно споразумение около обекта на преговорите. В случая става дума за междуправителствена спогодба, както и за основните й параметри, които да отразяват един взаимноприемлив баланс на интереси.
Изразявам надежда, че в духа на взаимноизгодното сътрудничество и добросъседството българската и турската страна ще продължат да работят за намиране на решение на откритите въпроси в българо-турските отношения, сред които е и въпросът за изплащане на компенсации на българските бежанци от Източна Тракия и Мала Азия. Благодаря ви за вниманието.


:shock: това от търсачката....но и аз съм учудена че в посочените протоколи няма клауза за обезщетение..... :cry:

poli_g

Регистриран на: 31 Мар 2006, 08:54

Мнениеот airmen на 30 Авг 2007, 21:50
Между България и Турция е сключена спогодба и през 1953г., по силата на която, изселилите се от Турция турски граждани от български произход след 31.12.1952г., губят собствеността си в полза на турската държава, ако до две години след изселването си не са отчуждили имотите си. За периода 18.10.1925г. - 31.12.1952г. важат клаузите на Ангорската спогодба. В Протокола “Башев – Чанглаянгил” от 21 август 1966 г. не се съдържат финансови клаузи.
Единственият намек за финансови атгажименти на Турция се съдържа в Съглашението между България и Турция, сключено в Одрин на 2/15 ноември 1913г. ( нератифицирано от Народното събрание ) - съгл. чл. 1, българските селяни то Лозенградския и Одринския санджак се настаняват в опразнените мюсюлмански села находящи се в отстъпената на България територия от Тракия ( дн. Кърджалийска и Смолянска област ) , тъй като българските села от тези два санджака са заети от мюсюлмански бежанци, дошли от поменатата територия; Веднага след настаняването на селяните, Комисия ще пристъпи към оценка на селата и определяне на обезщетението, ако се появи разлика при тази оценка; размяната става по цели села.
Независимо от липсата на яснота по този въпрос, българските правителства неотклонно са се придържали към становището за наличието на финансови задължения на Турция, произтичащи от Ангорсската спогодба 1925г. Турция отказва да признае българските претенции, като през 1930г. предлага спорът да се отнесе пред международен арбитраж; предложение, което е отклонено от България.
Това е въпросът - какви са юридическите аргументи на България в подкрепа на финансовите претенции, произтичащи от Ангора`1925г. ?

Инфо